Изглежда, че от построената преди около 1 600 години крепост Абритус“

Изглежда, че от издигнатата преди към 1 600 години цитадела „ Абритус “ не е останало доста.

 

На места е непокътната дребна част от крепостните стени, само че от постройките вътре са останали единствено каменните основи.

 

Повече от ясно е, че за възобновяване на достоверния тип е нужна използването на същия материал. Незнайно защо  обаче, реставраторите, наети от община Разград, са избрали газобетона, който е надалеч по-евтин.

 

На всичкото от горната страна са създали презрян опит за прикриване на бутафорията – нанесен е тъничък като косъм слой мазилка и малко багра за финиш. Освен, че в хилядолетната цитадела газобетонът стои неуместно, той не е предопределен за външна приложимост (подходящ е за зидане на вътрешни стени поради свойството си да попива вода като гъба). Оставени навън, даже и добре измазани, газобетонните блокчета стартират да се ронят доста бързо от проникналата в тях влага.

 

Крещящото несъгласие сред достоверност и строителни правила е попречило европроектът „ Абритус – мистичност и действителност “ по Оперативна програма „ Регионално развиване “ да бъде приключен, а отпуснатите 6 219 051 лева да бъдат усвоени сполучливо.

Очевидно водещ е бил правилото „ значимото е да вземем парите, а верните хора – полагащите им се комисионни, пък когато бутафорията се разпадне ще му мислим “.

 

Отначало планът за реституция на крепостта наподобява логичен. Целта е достоверната римска цитадела да блесне като нова, привличайки хиляди туристи в Разград с хубостта си. в документите е маркирано, че останките от крепостната стена, две богаташки вили и християнския паметен комплекс, би трябвало да бъдат консервирани. След това и да се надградят, с цел да наподобяват по-атрактивно за туристите.

 

Заложено е построяването на алеи към руините, строителство на сувенирен магазин, посетителски център и заведение. При кандидатстването по плана община Разград афишира, че ще се употребяват материали, които са оптимално близки по състав и техника на направа с древноримските.

 

Очевидно след това нещата биват изменени тихомълком, а няколко години след края на строителните работи, резултатът е налице – мазилката върху газобетонните блокчета, с които са възобновени основите на античните здания в крепостта, към този момент се лющи. Освен това подаващите се изпод блокчета са поели предостатъчно вода и твърдостта им е като на креда.

 

На процедура гафовете по плана, глътнал над 6 млн. лева стартират още в първите дни на строителните работи, настояват гости. Докато бригадата мургави реставратори зидат новите укрепления, част от източната крепостна стена рухва. Цяло знамение е, че случаят се разминава без потърпевши хора.

 

Ръководителят на обекта се оправдава, че не е по тяхна виновност, а тъй като възложителят желае да се построява върху към този момент съществуващите основи, които „ не са здрави “.

Пет години по-късно новите зидове към този момент се разпадат.

 

В свое изявление проектантът арх. Велина Панджарова признава, че няма български компании, които да създават нужните материали. Става дума за елементи и фрагменти от кирпич, само че не и за каменните блокове, които могат да се купят от всяка кариера.

 

Освен това металните рампи на наблюдателните площадки край крепостните стени към този момент са освен предостатъчно ръждясали, а и скърцат заплашително под краката на туристите.

Истината е, че за жалост „ Абритус “ надалеч не е първата бутафорно възобновена цитадела у нас.

 

Наскоро стана ясно, че крепостта Яйлата е възобновена по същия бутафорен метод, а културният министър Велислав Минеков подаде сигнал до Лаура Кьовеши поради корист с над 1.6 млн. лева по плана.

 

Крепостта Кракра до Перник пък ще се запомни като връх на труфя, откакто преди години се подреди с пластмасови стени, за шок на посетителите.

Източник: Уикенд